Учени откриха какво предшества земетресенията
Земетресенията са едни от най-разрушителните бедствия, но към момента знаем прекомерно малко за това по какъв начин се образуват. Природното злополучие е извънредно трудно за прогнозиране.
В ново изследване, ръководено от екип от Еврейския университет в Йерусалим, учените са разкрили нови подробности към " пробуждането " на трусовете: муден и непрекъснат интервал на изместване в добре дефинирана точка на напрежение в земната кора е нужният подтик за великански сеизмични събития, написа Science Alert.
Според съавтора на проучването, физика Джей Файнбърг, неговите резултати и резултатите на сътрудниците му оспорват и усъвършенстват обичайните модели на динамичност на скъсване. Физиците са посочили, че бавните, асеизмични процеси са причина за сеизмично скъсване, породено от локализирано напрежение и геометрични ограничавания.
Резултатите от проучването демонстрират, че с цел да зародят земетресения, слабите места в земната кора би трябвало да се трансфорат в цепнатина, която може ненадейно да се срути. Предишни разработки на учени вече са открили, че образуването на тези пукнатини е предшествано от поредност от мудни придвижвания, които не разклащат близките скали. Въпреки това, детайлностите за тези процеси преди този момент са били основани на систематизирания, постоянно в двуизмерно пространство, които може да не разкриват преходи в триизмерния свят.
В новото проучване експертите са се фокусирали върху разбирането на ролята на този муден асеизмичен стрес при възможното освобождение на сеизмична интензивност. За да направи това, екипът опитал, използвайки теоретично моделиране, с цел да изследва по какъв начин се развива процесът.
Те са открили, че един от съставените елементи за пораждане на земетресение е скъсване, което обезпечава фокус за еластична сила, въведена от външен товар. Без пукнатини няма опция за струпване на напрежение, което от своя страна значи, че няма да има неочаквани изпускания на сила.
Екипът учи пукнатини в едно, две и три измерения, както и механиката на дребни придвижвания в земната кора, известни като пълзене. Резултатите на екипа демонстрират, че дребни, постепенно движещи се, двуизмерни петна от фрикционно придвижване са първите стъпки към цепнатина. След стадий на постепенно до умерено пълзене, секциите се уголемяват в точките на напрежение, което води до разширение до точката на сеизмично скъсване, добавя Телеграф.
Изследователите означават, че тази нова детайлност в действителност добавя познанията ни за еволюцията на земетресенията и също по този начин има значими последствия. Всъщност това познание ни оказва помощ да разберем по-добре напрежението и триенето като цяло и също по този начин дава основна информация, която може да помогне за прогнозиране на бъдеща сеизмична интензивност.
